— Хайде, носле, донеси ми вретеното!

Донесъл носът вретеното и отново отишъл на мястото си. Видял това, царският син и казал на жена си:

— Смая ме нашата Анана. Изкачи се на една височина, седна да суче коприна и изпусна вретеното. Отряза си тогава носа, хвърли го долу и каза: «Хайде, носле, донеси ми вретеното!» Носът й донесе вретеното и отново отиде на мястото си.

— Че какво чудно има тука? — казала жена му. — Това и аз мога.

Изкачила се тя на покрива, взела вретеното и почнала да преде. Изпуснала вретеното, отрязала си носа и го хвърлила долу. Но носът не донесъл вретеното, а тя цяла се обляла в кръв и умряла.

Царският син отново овдовял. Отишъл той пак при Анана и я попитал:

— Как ти е името и от какъв род си?

— Името ми е празово, родът — копъров, просто момиче съм аз — отговорила Анана.

Отдалечил се царският син, отишъл в планината при един свинар, купил от него свиня и му казал: «Месото за вас, а кръвта за мене». После накарал да заколят свинята и заповядал:

— Нацапайте ме целия с кръв и ме занесете пред Анана.

Заклали свинята, нацапали царския син с кръвта й и го занесли пред Анана.

Анана погледнала окървавения царски син и изплакала:

— Слънце — майко, татко — месец, братя — звезди в синьо небе, златна пейка ми спуснете, моят любим е загинал.

Щом казала, това, небето се разтворило и отгоре се спуснала златна пейка.

Скочил царският син, прегърнал Анана и почнал да я милва и целува. Отпразнували сватбата и заживели щастливо.